Православие и локални лечителски практики: култът към св. Антоний в Мелник: Патронен празник на църквата "Св. Антоний"

Текст и снимки: Вихра Баева

Тази година празникът е в работен ден, затова и вярващите не са много – около двайсетина души. Свещеникът, който служи тук, Отец Николай си спомня, че други години желаещите да нощуват в храма са били много повече и едвам намирали места за лягане. Присъстващите са предимно жени на средна възраст, има и двама-трима мъже, и две деца на около десет години. Вярващите пристигат в храма, молят се пред иконите, особено пред тази на св. Антоний, палят свещи и записват имена за здраве, оставят дарове. Носят си одеяла и завивки, които постилат на студения каменен под. Всеки от тях носи своята история.

Павлина* е около петдесетте и е дошла за първи път да преспи в църквата „Св. Антоний”. Научила за силата на мястото от своя колежка, чиято дъщеря се излекувала от кисти на яйчниците и гърдите, след като родителите ѝ преспали в църквата. В семейството на Павлина се случват поредица от нещастия. Мъжът ѝ си чупи краката три пъти, синът ѝ преживява няколко злополуки, племенникът ѝ е тежко контузен. Дошла е да преспи в храма в навечерието на празника с надеждата, че свети Антоний ще помогне на близките ѝ и особено на сина ѝ, който е роден на празника на светеца, макар да не носи неговото име. Донесла е олио, брашно и дрехи, които оставя пред иконата на св. Антоний. Чула е, че човек трябва да застане на плочата с двуглавия орел в средата на църквата и да се помоли, като гледа иконата на св. Антоний право в очите.

Валя е колежка на Павлина и се срещат случайно в храма. Валя споделя, че страда от депресия. Доскоро пълна с енергия, в последно време тя няма желание за нищо. Нейната баба е от недалечното с. Пирин, а като момиче е била слугинче в Мелник. От баба си Валя чувала за чудотворната мелнишка църква с веригите и когато прочела в интернет за нея, си спомнила разказите на баба си. Така намислила да дойде тук и да нощува в храма срещу храмовия празник. Решила е да прекара нощта върху самите вериги с надеждата, че ще ѝ помогнат.

По-рано същата вечер в църквата е бил Яне Пашов, стар мелничанин и бивш кмет на града, силно религиозен човек, който е известен като познавач на местните традиции и празници. Той разказал историята на семейство, което имало психично болна дъщеря и дошло да нощува в църквата „Св. Антоний”. Тогава обаче храмът бил в ремонт и мъжът и жената прекарали нощта пред вратата, въпреки студеното време. Може би трогнат от упоритостта им, св. Антоний им се явил насън, а момичето оздравяло. Този разказ насърчава нашата събеседничка да вярва, че и тя може да получи помощ.

На сутринта на 17 януари в църквата се отслужва празнична литургия с участието Неврокопския митрополит Серафим, четирима свещеници и певци. Присъстват и около петдесетина вярващи, главо от Мелник и околните селища, които се поздравяват с „Честит празник”. Денят на „св. Андон” се почита от мелничани, които тачат своята църква и нейния патрон. За мястото на светеца в местната религиозна култура свидетелства и фактът, че имена като Андон и Антония са много разпространени в региона, затова и на този ден има множество именници.

По пътя за църквата ни застига възрастна жена и сама ни заговаря. Поздравява ни, че сме решили да идем на празника и ни споделя, че има къща точно срещу „Св. Андон”. Оттам веднъж видяла как водят там една жена, която била „напълно луда”. След като нощувала в храма, вързана с веригите, жената зодравяла, оженила се и имала пет деца, момичета. Затова нашата събеседничка е убедена, че „св. Андон е лечител”.

Празничната служба започва в 7 и продължава докъм 12 ч., като се извършват освещаване на хлябовете, водосвет и причастие. Липсва обичайният за такива празници курбан. След края на службата няколко жени раздават петохлебие за здраве.