Между 31 октомври и 2 ноември Вихра Баева беше на теренно проучване в Кукленския манастир „Св. Козма и Дамян”. Манастирът има два празника, когато чества своите патрони – светците лечители и безсребърници. Празниците се отбелязват на 1 юли и 1 ноември, като според местните хора и двата са еднакво важни. Моделът на празнуване също е сходен.
В навечерието на празника на 31 октомври
в манастира се отслужи празнична вечерня с участието на пловдивския митрополит
Николай, десетина свещеници от Пловдивска епархия и певци. Присъстваха около
сто вярващи от Куклен и пловдивския край. Жените от Куклен почитат празника по
традиция, наследена от техните баби и прабаби. Те идват в църквата с дарове и
цветя, за да присъстват на вечерната служба. В миналото поклонници и болни са
приспивали в притвора на църквата, където все още са запазени миндерите,
използвани за тази цел. Днес тази практика е изоставена.
Запазени
са обаче веригите, които са служели
за лечение на душевни заболявания. Те се намират в притвора на храма,
прикрепени към тежък каменен блок. Душевноболните са били завързвани с тях, за
да не буйстват, докато свещеникът им чете молитви за прогонване на бесовете. В
по-ново време се е утвърдила вярата, че веригите помагат при различни болести,
ако ги допреш до болното място.
В празничния ден бе отслужена Божествена света литургия, която започна в 9 ч. и продължи малко след 10.
Междувременно, хората се покланяха пред иконата на двамата лечители, изнесена пред църквата.
Към 11 ч. започна литийно шествие от храма до недалечното аязмо. Предвождаше го сестра Анастасия, монахиня в манастира, с дървено клепало, следвана от младежи с хоругви, свещеници и миряни, които носеха икона на св. Козма и Дамян и част от техните мощи в специална мощехранителница.
При аязмото беше отслужен водосвет и свещеникът поръси присъстващите, след което шествието се върна отново в църквата, където иконата беше внесена отново в олтара. Службата завърши с проповед и причастие.
Междувременно потокът от вярващи при веригите не секваше. Постоянно около тях имаше групички от хора, които чакаха своя ред, после сядаха на камъка и поставяха веригите на болните си места: най-често кръст, врат, колене, ръце.
Леля Пенка от Пловдив е вече на 90 години, но е здрава и енергична. Идва в манастира от десетгодишна и си спомня времето, когато там е имало цели седем чудотворни вериги. Тя е нещо като лечителка: прокарва веригите по телата на болните, като следва определена последователност, и усеща къде има болно място.
Други поставяха длани на самия камък или притискаха о него челото си. Въпреки че някои по-ортодоксално настроени християни не одобряват практиката и я смятат за суеверие, тя продължава да се извършва с надеждата за изцеление и небесна помощ.
По традиция манастирът дава и курбан – варено агнешко и хляб, специално осветени от свещеника. Смята се, че те са не само вкусни, но носят и здраве на всички, които са ги опитали.
***
Изказваме благодарност на сестра Анастасия, монахиня в манастира, отец Георги, ефимерий в манастирската църква, и леля Ванче от Куклен за гостоприемството и съдействието.
